Имиграция в ЕС – да, но само за близки на Мубарак и Бен Али

Файненшъл Таймс от вчера съобщава, че правителството на Дейвид Камерън въвежда нова схема за олекотяване на правилата за имиграция.

© Steve Bell 2011, Guardian newspaper

© Steve Bell 2011, Guardian newspaper

 


Каква изненада?!? Не беше ли част от програмата на Консерваторите да фиксират имиграцията на определени нива и да намалят броя на чужденците в британските университети? Да, точно така, но съвсем в духа на „Голямото общество“, пропагандирано като решение на стагниращата икономика и нарастващото социално разделение от страна на стратезите на Камерън, в случая става дума за… свръхбогатите! Новите правила, според статията, могат да „привлекат чужди граждани от политически нестабилни държави. От адвокатската кантора Maurice Turnor Gardner съобщават, че в последните две седмици с тях са се свързали няколко египетски фамилии, които искат да кандидатстват за инвеститорски визи.

Файненшъл таймс представя класически либерален аргумент за ползите от миграцията като отбелязва, че за да постигне целта да намали нивото на нетна имиграция до под 100,000 души годишно, правителството на Камерън трябва да съкрати броя на чуждестранните студенти и т. нар. „професионалисти с умения“. Вестникът изчислява, че индустрията на висшето образование е с обем 25млрд. паунда и продължава да се разраства, докато други сектори от икономиката затихват. („Cameron’s costly migration policy“, ФТ, 6.02).

Либералният аргумент за икономическите ползи от миграцията е стар и ясен. Но Дейвид Камерън явно се опитва и популистки да яхне вълната на анти-имигрантски настроените избиратели (според скорошна анкета, за която пише ФТ, британците смятат, че една трета от жителите на Великобритания са родени в чужбина. Истинската цифра е един от десет, според ОИСВ). Такива настроения не са чудни – в последните десетилетия работниците във Великобритания губят работните си места, механизмите за колективно договаряне на условията на труд, както и солидарността помежду си. В общество от атомизирани индивиди, работещи на временни или стажантски договори в т. нар. „икономика на услугите“, имигрантите са лесна изкупителна жертва. Политици като Камерън негласно създават впечатлението, че са загрижени за „обикновения англичанин“ като същевременно прокарват политики, които създават все по-голяма концентрация на блага в сега по-малка прослойка на върха на обществената пирамида. Да не забравяме и фактът, че голяма част от свръхбогатите дори и не плащат данъци в страната, а предпочитат да използват т.нар. „данъчни убежища“.

Не бива да се забравя и нещо друго. През юни 2010 Камерън защити екстрадирането на десет иракски бежанци от Великобритания, въпреки предупрежденията на ООН за нестабилната и конфликтна обстановка по родните им места в централен Ирак. Тогава Камерън се защити в парламента така: „Важно е да помним, че една от причините, заради които нашите смели военнослужещи се биха и умираха в Ирак беше, за да направим тази държава по-стабилна, една държава, в която бежанците могат да се завърнат…“

С две думи – държави като Ирак и Египет са нестабилни за свръхбогатите, които могат безпроблемно да емигрират във Великобритания (след като са се снабдили с нужното количество средства от държавната хазна). Но те са достатъчно стабилни за бедните, които трябва да живеят там и да се радват, че чуждестранните войски са ги освободили.

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s