Fortress or progress?

Крепостта Европа спира човешкото развитие. Популистката анти-имигрантска вълна на политиците в ЕС предлага имперски решения на едно от най-типичните за човешката история явления – миграцията

Туристи на плаж в Тарифа, Испания гледат тялото на изхвърлен от морето мигрант.

“След второто или третото предупреждение, бум… оръдието избухва… Без каквото и да било размотаване. Оръдието, което взривява всички във водата. Иначе тая работа никога няма да приключи.” – Умберто Боси (водач на италианската партия Северна Лига и високопоставен бивш министър в правителствата на Берлускони)

 

Думите на италианския крайнодесен политик-популист действат като поглед към тъмната страна на имиграционната политика на Европейския съюз и държавите-членки. Докато популисти като Саркози говорят за ‘сигурност’ и извършват депортации, невиждани в Европа след Втората световна война, нео-консерваторите на Камерън във Великобритания намаляват бройките за чуждестранни студенти и слагат таван на миграцията, то крайнодесните фашизирани лидери като Умберто Боси не се церемонят, а направо призовават за масови убийства по границите на европейската крепост.

 

Защо голяма част от днешните европейци се обръщат срещу имигрантите и ги считат за ‘заплаха за националната сигурност’, заплаха за “европейската идентичност”, за крадци на социални помощи и лентяи, за черноборсаджии, крадци, изнасилвачи? Допреди няколко години тези определения не бяха ли и “гордост” за нас българите? Не продължават ли да бъдат? Защо тогава интернет форуми на уважавани вестници са изпълнени с тонове ненавист и желание за издигане на стени или пък направо разстрел на имигрантите? Нима някаква бюрократична химера, наречена Шенген, е по-важна от дори и един човешки живот? Толкова ли сме наивни и късопаметни, за да мислим в рамките, които ни задават корумпирани политици, раздаващи щедро парите от нашите данъци за хеликоптери, стени, електрически огради и армии от граничари? И не на последно място, не помним ли десетилетията на изолация, когато всеки опитал се да “избяга на Запад” рискуваше да бъде разкъсан от куршуми или да загине в минните полета.

 

Нека помним историята от близкото минало – затворените граници до 1989г. и отчаяните ни опити за емиграция от Деветдесетте. Нека се замислим и за цялата човешка история – непрекъснато “преселение на народите”, в което единственото постоянно нещо е промяната. Но също така и империи и колониални сили, разпореждащи се с хората като с вещи, продавайки милиони в робство.

 

Не сме ли свидетели на нова имперска политика от страна на Европейския съюз. Нима свръх-богатите банкери, които наскоро се срещаха в Давос и обсъждаха политики за “растеж след кризата” не живеят в свят без граници? Нима съществуват визи и паспорти за деспота-милиардер от Близкия Изток, за руския олигарх, за привилегирования английски богаташ или за “търговците на хуманитарна помощ” от Световната Банка, за които шампанското е винаги студено без значение дали са в Париж, Лондон или на няколко километри от копторите на Дака и Делхи.

 

След деиндустриализацията в Европа, която доведе със себе си икономика базирана на услугите (в която синдикатите са много по-слаби и я няма старата солидарност между трудещите се, изградена с десетилетия кървави борби), огромната част от световното производство беше изнесена в т.нар. ‘развиващи се държави’ или в Третия свят. Чрез целенасочените политики на инвеститорите, донорите, международни организации и местните политически и бизнес елити, пролетариатът в бедните държави беше поставен в ситуация на несигурно съществуване в замърсени и пренаселени мегаполиси. Хората са принудени да купуват хранителни продукти, произведени от силно субсидираните европейски корпорации, докато земи – преди това даващи поминък на цели семейства – пустеят или са замърсени и негодни за употреба в следствия на дейността на международни предприятия, които лобират за ниски стандарти за качество на околната среда.

 

Десетки хиляди хора търсят по-добър живот в Обетованата земя на Европейския съюз всяка година. Те бягат от бомбите на същите тези развити западни държави, които водят война в Афганистан, за своята “сигурност”, срещу “тероризма”. Бягат от безработицата и немотията, до които водят икономическите мерки, налагани от международните елити, включително и от неолибералния наднационален проект ЕС. На прага на Европа те са посрещнати от огради с бодлива тел, минни полета от периода на Студената война и все по-добре въоръжени и оборудвани гранични власти, а вече и от набиращата скорост европейска гранична служба Фронтекс. Работниците в Европа, които също страдат от политиките на тясно сътрудничещите си едри капиталистически предприятия и политически елити, често попадат в капана на политици, които с цел себеиздигане, насаждат омраза срещу чужденците. С възхода на анти-имигрантски и откровено фашистки партии (напр. Атака) в Европа, имиграционната политика на ЕС добива все по-рестриктивен облик. В допълнение, интересите на едрите производители на оборудване за полицията и армията помагат за бързото изграждане на една истинска крепост Европа. На този фон не е чудно, че гръцките власти наскоро предложиха идеята за издигането на стена по границата с Турция. Сякаш най-лошите реалности от отдавна отминали имперски времена се повтарят.

 

Но докато да бъдеш оптимист спрямо политиките на ЕС наивно, да се предадеш и да не правиш е глупаво и безсърдечно. В Европа има достатъчно хора, които не са в плен на популизма и омразата към чужденците. Доказаха го големите протести срещу депортирането на българските и румънски граждани от Франция, както и продължаващата работа на активисти, лекари, учители, социални работници в подкрепа на имигрантите и срещу крепостта Европа. От всички нас зависи дали ще защитаваме идеалите на свободата, равенството и братството за всички, или ще се превърнем в сковани от страх, злобни и егоистични жители на една нова империя.

 

Следете този блог, в който ще публикуваме преводни и наши материали относно имиграцията (законодателство, Фронтекс, политиката на България, полицейски репресии срещу чужденци) и повече информация за европейското No Border движение.

 

Без граници, без нации, стига депортации!

 

 

Публикувано на Uncategorized и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s